„КОЙ ЗНАЕ” („КТО ЗНАЕТ”)
Осип/Иосиф Эмильевич Мандельштам (1891-1938 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
Осип Манделщам
КОЙ ЗНАЕ
Кой знае! Може би ми липсва тук свещта
и посред бял ден ще остана сред нощта;
и, дишайки на мака разпилян зърната,
на мрака митрата ще сложа на главата:
и, късен патриарх в сразената Москва,
неосветения свят нося на глава –
със слепота и мъки на раздора бурен –
като Тихон, в събор последен креатура...
* Патриарх Тихон (1865-1925 г.) – патриарх московски и на цяла Русия за един месец през 1917 г.
Ударения
КОЙ ЗНАЕ
Кой зна́е! Мо́же би ми ли́псва тук свещта́
и посред бя́л ден ще оста́на сред нощта́;
и, ди́шайки на ма́ка разпиля́н зърна́та,
на мра́ка ми́трата ще сло́жа на глава́та:
и, къ́сен патриа́рх в сразе́ната Москва́,
неосвете́ния свят но́ся на глава́ –
със слепота́ и мъ́ки на раздо́ра бу́рен –
като́ Тихо́н, в събо́р после́ден креату́ра...
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Осип Мандельштам
КТО ЗНАЕТ
Кто знает! Может быть, не хватит мне свечи –
И среди бела дня останусь я в ночи;
И, зернами дыша рассыпанного мака,
На голову мою надену митру мрака:
Как поздний патриарх в разрушенной Москве,
Неосвещенный мир неся на голове –
Чреватый слепотой и муками раздора;
Как Тихон, ставленник последнего собора...
1917 г.
---------------
Руският поет, писател, преводач и литературен критик Осип Манделщам (Осип Эмильевич Мандельштам, рождено име Иосиф) е роден на 15 януари 1891 г. във Варшава. От 1897 г. семейството му живее в Санкт Петербург. През 1911 г. постъпва в историко-филологическия факултет на Петербургския университет, посещава лекции в Париж и Хайделберг. Близък приятел е на поетите Николай Гумильов и Анна Ахматова. Привърженик е на литературните течения акмеизъм и символизъм. Автор е на стихосбирките „Камък“ ( 1913 г.), „Tristia“ (1922 г.), „Втора книга“ (1923 г.) и „Стихотворения“ (1928 г.), и на книгите с проза „Шумът на времето“ (1925 г.) и „Египетска марка“ (1928 г.). След 1928 г. съветските издания спират да печатат негови стихове като неотговарящи на комунистическата идеология. Заради една негова антисталинистка епиграма от 1934 до 1937 г. е заточен във Воронеж, а през 1938 г. отново е арестуван и е изпратен в лагер, където се разболява от тиф. Умира на 27 декември 1938 г. близо до Владивосток. За двете дела срещу него посмъртно е реабилитиран през 1956 г. и през 1987 г.